Увод

Та значи един Джофър, дето има някакво леке на темето си по случайност се казва Hardy Pothead (превод в ефир: Твърдата Гумена глава). Та този ламар се сдушва с някакъв друг джофър - Галфон Grizly (с рижава коса с цвят почти като на "ТуФо рижият пират" (книжка от задължителната програма за обучение за 4ти клас - сигурен съм, че никой не я помни) и някаква ХърМърЯни, която има абсолютни шещишки по всичко и знае много. Та тея 3мата БУДАли се чудят как да стъжният живота на даскалите в някакво Даскало, където в предметите им е включен и "тревознание", където Hardy се изявява мноо добре, тъй като е натрупал доста опит до сега (което ясно си личи и от името му де)

ПОсле Hardy се залюбва с някъква Чо Чан, която по едно време влиза в един магазин и вика "Джванг джвинг джунг Кока Кола" а продавача ехе да и отвърне "2 бутилки Какво?!", ама Pothead се намесва и вика : "Абе ако е за Кока ела в нашата стая бе! 10 вида че и повече, а за тебе ) хехе с отстъпка (като последните му думи биват изречени с доста похотливо мигане и сигнали (които Галфон Grizly после щастливо оприличава на мигането на СветоФар)

За да допълня Картината няма да забравя ХърМърЯни която, като няма какво друго да прави решава да създаде група за защита на домашните плъхчета (ама тъй като нито Hardy нито ГалФон се съгласяват да участват, тя остава много обидена и самотна, ама по едно време минава един consolen_mishok и заинтересован от тази група и го набутва (спечеления от някаква триинформатическа олимпиада компютър де - не нещо друго) за да има с какво да обработва списъците с плъхченца и плъхчета - все пак те са много - consolni_mishoci, Webmishoci, Шамарести Мишоци и всякакви други екземпляри)

Има и някакъв даскал, който явно е стар тревоман, защото винаги се застъпва за Hardy. Неговото име е LumberDoor (което ясно показва какво дърво е.)

Hardy Pothead и злосторникът от "Пак-с-Трабант"

Това беше един от онези ужасни дни, които HArdy редовно преживяваше в последно време и беше достатъчно гаден за да си заслужи претърсването на стаините саксии с цветя за "петлистни детелини" както ги наричаше той закодирано. Още със ставането му тръгна на зле, защото някои се беше опитал да убие Галфон през нощта, но , за съжаление , не беше успял . Hardy наметна престилката си набързо и реши да не прави грешката на един от своите идоли - завърза си галошите и замина да закусва в голямата зала. По пътя срещна духа ghost (звучи малко странно, но самият дух не се чувстваше

домакин, и заради това го наричаха гост). Това беше полубезглавия Dick, който, както си личи от прякора му, беше загубил едната си глава по време на своя кратък, но мъчителен живот. (Hardy обмисли това и се сети че всъщност Dick носеше глава на раменете си и продължавайки да върти тази мисъл в главата си влезе в голямата зала и се настани до

своята доста съмнителна банда - Галфон Grizly и ХърМърЯни Danger. След една сравнително добра но за негово съжаление, недостатъчна на растения закуска, те тръгнаха към стаята си по Защита от черната наслука.

По пътя ги застигна неговия най-голям враг в училище - Darkо МръфЛои (който, незнайно защо, ходеше винаги облечен в черно и много обичаше да яде сланина, мръфки и лой)

- Хей, Pothead, Кефи ли те новата песен на Linkin Parkinson - Faint, каза той, почвайки да се хили дебилски* заедно със своята неотлъчна компания - Скръб и Coil ***

ХърМърЯни и Галфон се обърнаха към него като един и в един гласкоментираха случката:

- О, Не - кестен!

Hardy беше твърдо решен да не обръща внимание на подигравките на DARKo (чието истинско ударение беше D'ARCo но всички му викаха така - че го и пишеха така) и с едно рязко движение се обърна и продължи по пътя си.

Но скапания му ден не можеше да свърши толкова бързо и само няколко крачки по-късно го настигна един първокласник които много го харесваше и го преследваше навсякъде (извратенияк от малък, какво да се прави)

- Хей, Hardy, Изпусна си чепа - подавайки му магическата пръчка – Няма нужда да ми благодарите! - Но оглеждайки ллицата им добави - А аМа вие не възнамерявате...

Тази година отново имаха нов даскал по черните наслуки - голям куцуз - хем с миналия можеше да се седне на по чашка и на по цигарка след учебно време , хем сегашния се оказа един стар дилър който много много не обичаше Hardy - КОНкуренция какво да се прави. Gilroy**** Lockhead беше на около 35 години но му оставаха по-малко от няколко месеца пълноценен живот, защото след един нещастен (за него) и съкрушаващ (пак за него) инцидент със свръхдоза загуби напълно паметта си. За съжаление на Hardy бяха само той, Lockhead и Галфон в една малка подземна стаичка, която успешно се ползваше за напушване (и можеше редовно да се чуват виковеот типа - "затваряй по-бързо вратата да не влиза свеж въздух) и поради свръхдозата и изгубването на паметта на даскала трябваше да измислят някаква историйка за пред професор МРЪНконагъл (защото ако и бяха казали истината щеше много време да мрънка) и за това съчиниха набързо нещо от типа че магическата точилка на Галфон се била счупила и Gilroy се опитал да им направи някаква магия, но тя се върнала към него - абе супер измислена история и при това съшита с бели конци - мани мани (или както беше интернационалния израз: "And went the horse to the river... Remove, Remove, Not to be of your business ")

Hardy беше в много интересна група докато отиваше към урока по черните наслуки - този път се движеше не само с своите обикновенни приятели - ХърМърЯни и Галфон ами и с неговите съкилийници - Beam GnomASS и Nelly LongBottle (които освен с пиянството си беше и мноо известен заради една песен, която беше направил с един свой приятел, който носеше много странно име защото когато го кръщавали паднал в едно езеро - а именно Just In Timber Lake. Освен това негова песен е и незабравимия хит сред всички печени пилета, риба на скара, ПУЙКИ на фурна - "It's really hot in here")

По пътя нататък срешнаха Angellina (чието второ име беше тайна, но незнайно защо всички и викаха Lara Croft), която беше от отбора на Hardy по Кв(ид)ич - една незабравима игра с твърди големи прътове , дупки и топки където целта (колкото и да е странно) е да се вкарат топките в дупките...

Още като я видя Hardy...(чиято функция беше да намери и да хване една малка топка с крилца) се изпълни със нещастни мисли за миналия мач... "...Той засече Златния Пич на около 50 метра напред - близо до противниковите дупки.... Той се стрелна нататък и минавайки цялото продължение на игрището приближи с огромна скорост целта... Минавайки на около 20 см от него Hardy протегна ръка и впи пръсти около него , усещайки трептенето на крилцата в ръката си... Точно в момента на върховна радост, че са спечелили играта той чу виковете зад себе си:

"Hardy - напушен оуигофрен такъв - пусни веднага горкото КОЛИБРИ!" "

Hardy Pothead и Големият Философски

Беше малко преди закуска и Hardy Pothead спокойно си четеше вестник "Труп", когато Галфон го разтресе за раменете и главата кат' гладен циганин - джанка. Дефакто Hardy не би имал нищо против от това "Hard" разтърсване , ако във донесения му от любимия му прилеп вестник нямаше 2 статии , които още от самото начало му грабнаха окото*****. В едната от тях ставаше дума , че е излязла най-новата книга за него - "Hardy Pothead and the ordiovar from the Fenix" - от автора - J. К. Rollin' ****** (нищо интересно - пак бяха излъгали - този път че се влюбва в Ко 4ан, което беше пълна лъжа.Втората интересна новина беше, че негов сънародник - българина Диван Енчев беше спечелил тазгодишния Балкански Кръг на Триинформатическата Олимпиада заедно с един Румънец (при много мистериозни обстоятелства - двамата се хванали за наградата по едно и също време , а тя взела че излетяла и ги откарала при най-страшния враг на информатиците - ГОЛкатПОР ) ((Също интересно е да споменем , че когато по-късно същия ден АлексанДЪРВО Снайпериев - по прякор - BaRaKuDka го попита "кой е спечелил Триинформатическата олимпиада" Hardy му отвърна - "Румънеца и Енчев"

Тъй като се отнесах като Hardy Pothead - 300 грама бял прах , смятам да продължа от момента, в който Галфон разтърсва Hardy по Head-and-Shoulders-а

- Хайде да ходим към кенеФа на Хленчещата Станка, защото ХърМър се е заключила вътре и ми каза , че няма да мога да преписвам от нея по Гастрономия , и цяла нощ сънувах кошмари.

- Ама не мога сега - чета вестник "Труп", а после трябва да уча за изпитите П.Р.И.Л.Е.П.

- О, Не! Кестен! C'mon C'mon, we know us for a long time, please let not to lie each-other!*******

- Еми да ама ... Още не съм закусвал!

- Е, нали знаеш - както е казал народа - "Hungry chicken – mountain lifts" (или с други думи - Гладна кокошка - планина повдига)

- Оооо! Добре, добре! ...

По пътя не срещнаха почти никой, с изключение на Пийск – Местния Полтергайст-скелет които само каза: "ПИСуК" (като след няколко крачки дочуха тънко гласче от земята, което изписъка: "Писук, писук, писук! ПИСуК!" (превод в ефир: "Това е моя реплика! ТРЯбВА АЗ ДА Я КАЖА!")

Галфон се спря пред една доста поизхабена и стара врата (не от алуминиева дограма а от старите дървени врати, които сегашния директор - LumberDooR незнайно защо толкова харесваше), почука три пъти и рече: - Хайде ХърМър - отвори, знаем че си вътре! За тяхна изненада, вместо тяхната приятелка ХърМърЯни Danger да отвори вратата, през същата такава мина дух на 16-годишна пъпчива американка, със сравнително сферовидна форма (около 150кг)

- К'ва си ти ма? - попита очудено Hardy.

- Станка!

- Не те питах с какво си дошла ами как се казваш!

- Hardy, това е духа, които обитава тоя кенеФ! Заради нея е затворен от както е умряла!

- И кога си пукясала като два зерглинга пред Dark Templar???

- Ами беше баш за Коледа...

- И как???

- Нали ти казах бе Оуигофрен - ЗАКОЛеда ( 0==]^^^^^^^^> ))

- АА ясно... Позната история ( ??? )) )

В този момент вратата се отвори и от нея се показа главата на

ХърМърЯни

- Какво искате?

- ООохх! Като за начало - малко омлет с шунка, натурален сок от ананас, варено яйце....

- ААА, Hardy, мисля че не те пита какво искаш за ЗАКУСКА! - ХърМър - дойдох да ти се извиня ... Може ли да влезем?

- В Женска тоалетна? - попита ХърМърЯни.

- Е тъй де - тъй де - тамън за Галфон - каза Hardy, гледайки дебилски ухилен към Grizly.

- Добре - аре - и тъй и тъй никой няма да дойде тук...

- Та за какво викате е затворена тая тоалетна???

- Ми нали ти казах - заради Станка...

- Не е Вярно! - отговори ХърМърЯни... - Разрових се в архивите и открих, че по едно време поради прекаленно натрупване на магия се е образувала телепортираща дупка, чийто изход е бил незнайно къде...

- И какво??

- А какво! Естествено са направили тоалетна там!

-АА хитро...

-Не е чак толкова хитро. Всъщност наистина в началото е изглеждало много изобретателно но не и след 2 месеца, когато открили че другата страна на дупката се е открил на тавана...

- Ха! Това наистина е било голяма минавка )

- Мда. За това от тогава са въвели изпитите П.Р.И.Л.Е.П. - за да няма толкова прости магьосници...Точно тези изпити държахме миналата година.

- А на какво всъщност е съкращение П.Р.И.Л.Е.П. ?

- Подбиращ Редовен Изпит за Лигави Екземпляри и Простаци

Hardy се замисли върху думите на ХърМърЯни и си припомни за миналогодишния изпит. Там той се провали тотално и за това сега се готвеше усилено за да се яви за втори път... В този момент се сети и за няколко случки

от изпитите по различни предмети... Да кажем се сети за момента, когато беше на изпита по BELL (Български Език и ЛЛитература)*********…

"...Всички в стаята се бяха омълчали... чуваше се предимно скърцане на пера и морни въздишки... Нещо го сърбеше лекето на темето и това го разсейваше... Той погледна в папироса си и се опита да се съсредоточи. Последното, което беше писал беше: "Боже, колко мъка има по този свят, Боже, - каза Моканина и продължи да скуби бялата лястовица"

Друго, което изплува в мозъка му беше изпита по математика, физика и химия, където ги подлагаха на изпит, които общо взето представляваше да оцелееш в една килия 1 месец с неограничено количество вода, няколко консерви храна, но без отварачка. От групата преди Hardy бяха намерили Физика в отлично състояние - отваряйки си консервите с добре изчислено хвърляне към стената; Килията на Химика беше отворена и празна – от наличните материали по джобовете си беше направил бомба и беше взривил вратата; а в килията на математика бяха намерили един скелет, а на стената беше написано "Да допуснем, че може да се живее без храна..."

Мислите му го бяха отвели в някакъв негов свят, и за това не беше чул кога Галфон предложи да отидат да се наспят в едната от ДВЕТЕ КУЛИ на училището. Само след няколко минути бяха там и се разделиха - всеки за стаята си.

Hardy не можеше да заспи - трябваше да учи за предстоящия изпит П.Р.И.Л.Е.П. - преговаряше всичко отново и отново до втръсване... ХърМърЯни също не можеше да заспи - съвсем други неща я тревожеха – да кажем какво ще стане с групата за защита на домашните плъхчета - главния и поддръжник беше отпрашил на 10000 км - в U.S.А за да бъде с семейството си и най-вече с брат си. (които по това време много му се искаше да напише една много яка историйка, но LCD display-а на Уаптоп-а му се беше развалил.) ГоспоЖицА Danger се заигра с любимата си котка ГрухШранкс и след няколко минути игра се зачуди за какво точно не искаше да мисли.

Галфон Grizly спеше. Все пак от притеснение че ХърМърЯни няма да му ПОДсказва не беше спал предната нощ.

* Гъбаркайки Hardy за един скорошен инцидент в един влак , където той
беше видял няколко много съмнително облечени типове и страхувайки се, че
това могат да бъдат инспектори по наркотиците - припадна**

** Faint - Припадък

***Родителите му бяха решили, че ако се роди момиченце ще го кръстят
Lacunа, а ако не - Coil

****Gilroy - световната столица на чесъна

*****След което му отне около 15 минути за да ги накара да му го върнат

****** Което всъщност беше съкращение на истинското и име което беше:
"Just Keep'on Rollin' Rollin' Rollin' What?

********С което Галфон явно иска да изрази: "Айде, айде! Отдавна се
знаем - хайде без да се лъжем..."

********* Не че Литература се пише с две "Л", но човека, който го е
въвеждал е бил пелтек.

Харди мразеше летата си при смейство Дръдли. Семейството го мразеше повече, но тъй като той е добър герой (или най-малкото главен) на това не трябва да се обръща внимание. Днес беше неговият рожден ден, а те дори не се сетиха за това! Неговият пощенски прилеп (расов мелез между женски комар и Батман) току що беше донесъл писмо от ХърМърЯни, която му честитеше рождения ден и го канеше да прекара остатъка от лятната ваканция при нея. Харди седеше и мислеше как точно да се измъкне от Дръдли. Поне това, че седеше е сигурно. В този момент той го усети. Може би с вътрешните си сетива или просто с обонянието си Харди забеляза как денят става по-мрачен и всичкото веселие от него се изпарява... Както и характерната вълна от хлад... и миризма. “О, НЕ! Де_мента! Но това не е възможно – не и тук!” – помисли си господин Потхеад. Той предпазливо извади магическата си пръчка и се подготви за магията Куршушу-мушус, която щеше да домъкне баща му във вида на един стар коч. (поне Харди си мислеше, че той само е преобразен като такъв, като изобщо и не подозираше горчивата истина) Обаче в този момент чу гласа:

- Батей, батей, дай пеесе стинки си купя баничка с боза уееее...

О! Циганин! Това не беше толкова лошо, колкото де_МЕНТА, но въпреки всичко си беше доста опасно. Миналата учебна година в часовете си по черните наслуки беше научил магията, с която да се предпазва от такива екземпляри (Тукус Имашес – Тукус Нямашес) и реши да я употреби. Но когато се опита да замахне с пръчката си се запита: “А къде отиде тя...?” Циганинът търти да бяга, но още не беше изминал и няколко метра, когато някакъв човек с черни дрехи и черни очила (а както и някаква жичка, излизаща от ухото му) го спря с толкова бързо движение, че Харди едвам го видя.

- Г-н. Потхеад...

- Моето... име... е Харди!

- Е, може и така да е, но в Матрицата сте регистрирани като Г-н. Потхеад. Даже номера на картата Ви е SILV20002347.

Харди веднага го хвана шубето, защото преди три седмици беше излязъл на кредит и още не беше върнал парите. “Сигурно е някакъв агент, който си иска парите.” – помисли си той. Като че ли имено в отговор на мислите му агентът каза:

- Не съм дошъл за парите Ви... Беше ми наредено от ЛъмбърДоор да Ви предупредя за някакъв избягъл пес, който ви преследва. Ако питате мен – чиста мастия, ама оня дедо искаше задължително да Ви кажа.

- Ами хубаво, но аз какво мога да направя?

- Вашата приятелка – госпожица Дейнджър – трябва вече да ви е пратила покана да отседнете у нея. Господин ЛъмбърДоор нареди така поне за известно време, докато наемателите освободят двете стаи, които бяха предвидени за Вас и Вашите приятели в къщата на Цирейус.

- Аха. А как точно ще стигна до там?

- Ами с метли.

- Значи ще летим до там!

- Не. С метлите ще се дегизираме като улични чистачи и ще ходим пеша... Но преди това: трябва да изберете едно хапче – синьото или кафявото?

- Защо? И изобщо – какви са тези хапчета?

- Абе остави – трябваше да ги дам на някакъв Порфейс ама закъснях и май съм го изпуснал та сега се чудя какво да ги правя.

Когато пристигна при блока на ХърМърЯни той се оказа панелена постройка стил “Левски Г”. Потхеад не беше очаквал това, но все пак като се замисли родителите й бяха обикновени хора, така че това беше в реда на нещата. Той се качи до неиния апартамент (четвърти етаж в ляво от асансьора) и тихо влезе. За негово очудване и радост чу гласа на най-добрия си приятел – Галфон Гризли – който явно разказваше някаква случка на ХърМърЯни: “... и аз му викам: “А ти кой си бе?” и в този момент той ми отговаря: “Ами аз съм властелинът на Мордор, но иначе ми викат Алех. А ти?””

За изненада на Харди освен смехът на ХърМър се чу и още хилене от шестия и осмия етаж, както и подвиквания от третия: “Още! Още!”. Потхеад влезе в стаята и когато ХърМър го видя толкова се зарадва, че му каза: “Оооо, Муфта, кво става с тебе бе?”. Чак сега той забеляза разликата във външния вид на приятелката си – сега тя беше с черни кожени дрехи, различни метални пентаграми, висящи на врата й, както и дълга черна коса, предназначена за КуФФеене.

- ХърМър, какво... е станало с теб?

- Ами нищо – просто сега съм метълка и много ме КеФФи да ходя така. Я аз да ти пусна нещо за “Добре дошъл”...

Госпожица Дейнджър отиде до грамофона и пусна едно парче на Children of Boddom – Everytime I Die (само че в неговия кавър – “Everytime I KuFFi”) от което на Харди му настръхна и без друго бухналата коса. В този момент Галфон се осъзна от шока, който го сполетя, като видя приятеля си и каза:

- Охоооо, рожденика. Радван се да те видя! Изглеждаш пердектно – точно като преди наподобяваш мъжки гол охлюв-албинос. Пожелавам ти много здраве и щастие докато България стане световен шампион по Крикет; любовта да се лепне за теб като дъвка “Хуба Буба” за косата на модел на Pantene и гаджетата да те налазят като шведски прогеймъри – българска масака...

От тук нататък цяла вечер приятелите си говореха простотии, като по някое време решиха да си легнат. Тъй като родителите на ХърМърЯни ги нямаше се намери стая за всеки.

Харди тъкмо заспиваше, когато вратата на стаята му тихо се отвори. В полумрака той забеляза очертанията на ХърМърЯни. Тя с шепот каза: “Харди... студено ми е...”. Потхеад от своя страна се почеса по главата, посочи раклата и каза: “Е, ти ако у вас не знаеш къде са одеалата за никъде не си!” На следващата сутрин тя беше много мрачна, а Харди и Галфон се чудеха защо точно. Остатъка от ваканцията им премина доста бързо и неусетно и в деня преди заминаването им за ХотУордс ходиха да си купуват учебници. Харди се направи на гъзар и изтегли няколко пачки от резервите на родителите си. Тъй като плъха на Галфон беше умрял преди известно време, той се чудеше дали да не си вземе нов домашен любимец – Алигатор – но се оказа, че розовите са свършили и затова той се отказа. ХърМърЯни си купи пуканки.

Вятърът разрошваше и без друго приличащата на таралеж коса на Харди Потхеад, докато летяха с летящата кола на семейство Гризли – стария омагьосън Форд Префъкд. Историята започна с това, че когато отидоха на гарата на следващия ден ХърМърЯни успешно мина през стената на пирон 3? (9 ?). За сметка на това, когато Харди и Галфон се опитаха да сторят същото просто се блъснаха в стената и така не можаха да стигнат до влака. В последствие следващите тридесет минути псуваха въображаемата майка както и доста голяма част от фамилията на злосторника (който по-късно се оказа някакво домашно плъхче, наречено Деби (накратко от Дебил). По някаква чиста случайност Галфон се сети, че могат да използват Форд Префъкд-а на баща му. Така те се озоваха в колата, летяща на няколко стотин метра височина. От скука Галфон реши да пусне радиото а по него тъкмо бяха пуснали една песен, кояро промени изцяло живота на Потхеад. А песента беше именно безспорния шлагер за всички времена... Райхан с “Чатла Патла Кайнана”. От тук нататък Харди взе преломното решение в живота си да си води дневник.

Таен Дневник на Hardy Pothead

Ден 1. Блъснахме се в дърво. Май е плашещата върба. Само да опита нещо Галфон ще я убие.

Ден 2. (12:33) Първи ден от училището. В междучасията се разхождам безгрижно слушайки си магическия плейър. Някакъв човек идва и ми казва, че това не е разрешено на територията на училището. Не му обръщам внимание – чешити всякакви.

Ден 2. (12:35) Човекът се оказа директорът. След малко спор и показване на лекето на темето ми ЛъмбърДоор се смили и ме пусна. Продължавам да си слушам музика и забелязвам, че косата ми прилича на четка за дъски. Още не съм победил Зъл-Кат’-Пор.

Ден 3. Имахме час по магическо рисуване. Темата беше свободна и затова моята картина представляваше една река, в която се вижда да се дави човек, който съмнително прилича на МръфЛой. Учителката каза, че картината имала дълбочина. Ама реката също – хехе. Още не съм победил Зъл-Кат’-Пор.

Ден 4. От Грифинджофр тренирахме разглобяване и сглобяване на метли. От три Галфон сглоби нещо такова, от което инструкторите ахнаха. Информация за мен – още не съм победил Зъл-Кат’-Пор.

Ден 5. Имахме Квидич мач. Нищо не се получи – цигани откраднаха Златния Пич.

Ден 6. Учим се да местим предмети. С телекинеза. Учителят каза, че с магия всеки идиот можел. След 2 часа тренировки ХърМърЯни успешно нарежда пасианси с надгробните плочи в близкото гробище. За сметка на това с обикновена магия не може да повдигне химикалката на чина пред себе си.

Ден 7. Почиваме.

Ден 8. Час по тревомания. Отглеждаме някакви странни растения, които много ми напомнят на тези в градината на вуйчо ми. Той наскоро беше арестуван за нелегално притежание на забранени растения. Инстртукторката каза, че най-добрите херболози можели да отгледат такива, които даже се движат и издават звуци. Моето растение в момента увещава тези на ХърМърЯни и Галфон да ходят да се напият вечерта.

Ден 9(?). Събудихме се на непознато място и в началото се чуваха коментари от сорта на: “Аз кой съм?” и “Тази река Дунав ли е?”. По-късно се разбра от спомените на ХърМърЯни, че сме отишли на запой с растенията ни. За съжаление по-късно паметта й се губи. Прибрахме се по метода на българските спец-части – пеша.

Ден 10. Имаме нови ученици. В кулата на Слътерин (SLUTerin) е ново момче – стройно, красиво, с руса коса и сини очи. При нас е малко, тихо и скромно момиче. Казва се Елеонора – на кратко: Ели. Тя е примерна и без пороци. Силно вярва в Господ.

Ден 15. Момиченцето вече пие и пуши. ХърМърЯни й направи такава прическа и грим, че и то не можа да се познае. В момента се опитваме да се сетим точно на кой фотомодел ни напомня тя. Относно другия нов – казва се Ганчо и се оказа много отворен и се мисли за голямата работа. Ще поработим по въпроса.

Ден 16. Новото момче отиде при директора с много треперещи ръце. По негови думи зли сили са върлували в неговата стая миналата вечер, като са съсипали повечето му дрехи, нарязали са косата му и са нанесли още сумати поразии, при положение, че в стаята е имало трима човека и никой не е усетил нищо. Включително и спящият до леглото Булдог. Кой точно е сменил контактните му лещи с розови такива остава тайна и за нас. Странно, но Ели изглежда недоспала.

Ден 17. Елеонора хвърляше хартиени ракетки, направени от библията си, по минаващи слътеринци. Като цяло е доста неточна, но ХърМърЯни тренира телекинезата си. Вече може да уцели летяща муха с ракетката.

Ден 20. Имаме почивен ден и затова с Галфон решихме да пообиколим училището. В една стая намерихме някакво голямо старо огледало. Явно е някакъв вид капан, защото ако застанеш срещу него показва картини, които те карат да се връщаш отново и отново. В нашия случай – голи каки.

Ден 21. Почивката свърши. Отново сме на училище. По изключение – учим.

Ден 25. Явно не сме единствените, които са намерили огледалото. Посряд нощ се чу шум от счупване. Когато слязохме долу го намерихме счупено а в стъклените парчета се въргаляха МръфЛой и новият ученик. Всеки от тях имаше много професионално избарана татуйровка “МръфЛой + Ганчо = ВНЛ”. Личеше си, че татуйровките са направени със стъкло. Когато двамата се свестиха, казаха, че някой ги е блъснал в огледалото с такава сила, че са припаднали. За татуйровките си нямаха и идея. Нещо, което ми се стори странно, беше, че Ели се е порязала. Почвам да я харесвам – кафява коса, зелени очи и стройна фигура. Иначе е дребосъче. Също е учудващо тиха, когато иска. Случвало се е в часовете да не я забележат.

Ден 26. Ама наистина е трудно да я забележиш! Стоим си в стаята с ХърМър и Галфон и си приказваме... по някое време се оказа, че и тя е там... Четяла книга и не искала да ни пречи...

Ден 30. Вече сме един месец на училище. Отпразнувахме го като подобава. Събудихме се на следващата седмица със страшно главоболие.

Ден 37. Медицинската сестра отказва да ни издаде извинителни бележки за това, че сме се напили и не сме ходили на училище. След като споделихме с нея за какво количество алкохол става дума, тя само ахна, прекръсти се и с треперещи ръце подписа бележките.

Ден 38. Много странно, но в цялото училище няма Интернет. Как ли живеят тези хора? Откраднахме металния жезъл на Мрънконагъл и една метална купа от кухнята. От наличните материали сглобихме имповизирана сателитна чиния, с която се свързахме с един метерологичен спътник. Интернетът е на ниво. Лаг почти няма.

Ден 39. Вързахме още няколко стаи с нашата за да имаме LAN с учебни цели. Предимно за да се научим да играем Counter Strike. Смътно напомня на Quake, но мелето не е същото. Quake ми липсва.

Ден 40. Вече имаме връзка с цялото училище. Как успяхме да прекараме оптичен кабел до колибата на Хагрид остава тайна за ЛъмбърДоор.

Ден 41. Цялото училище чати. Домашните елфи от кухнята спряха да готвят – казаха, че никой не ходел. Информация за Counter Strike играта: Елеонора е най-добрата в училището. Доста хора я обвиняват в измама (чийтърство), защото дори по сървърите е трудно забележима.

Ден 42. Направихме си отбор. Като пети играч взехме домашното духче, което преди ни препречи пътя на идване към училището преди 41 дни – Деби. Решихме да кръстим отбора си “Срамежливите Келеши” – или накратко: [SK].

Ден 48. След една седмица играта вече ни омръзна. С такива играчи в нашия отбор е безинтересно да се играе. За да разнообразим ежедневието си се промъкнахме в тайната стая на ЛъмбърДоор, където намерихме телескоп. Я гледай ти – нашият директор се оказа Звездоборец... а-а-а-а така де – Звездоброец. Монтирахме оптичен сензор при лещите на телескопа и вече имаме поделен електронен телескоп в мрежата на училището. Картината ползваме за screensaver.

Ден 49. Из училището бродят бледи призраци със зачервени очи. Някакъв спътник препречва картината на телескопа. За какво ни е някакъв си спътник, ако ще ни пречи на screensaver-a??? Споделихме тревогата си с руснаците от съседната кула.

Ден 50. Цялата нощ интернетът беше доста лош, но за сметка на това спътникът вече го няма. Както и официалната страница на НАСА. Помолихме руснаците да оставят поне сървърите на Yahoo, защото имаме пощи там. Братушките изглеждат тъжни и почнаха да мислят върху нещо, мърморейки неодобрително.

Ден 51. Сървърите на Yahoo въпреки всичко ги няма, но на тяхно място има инсталиран скрипт, който ни позволява да влезем в пощите си. Даже като допълнение сме с увеличен лимит – от 4 мегабайта вече разполагаме с по 4 терабайта.

Ден 52. С компанията ми взехме решението за разнообразие да отидем и на училище. Учителите много се зарадваха като ни видяха – откакто инсталирахме интернета рядко се случвало да имат ученици. Вършихме отговорната работа да пием кафе и да си приказваме с учителите.

Ден 53. Гаднярите от Слътерин се опитаха да ни пратят троянец. Поговорихме с нашите приятели руснаците по въпроса.

Ден 54. Един от компютрите на Слътерин забил. Останалите са изгорели от раз, както беше предвидено в програмата на нашите съседи. По-късно се оказа, че забилият компютър е бил с Linux. Създателите на програмата вече с уважение гледат неговия собственик.

Ден 60. Вече е краят на втория месец от пребиваването ни тук и още не сме направили нищо интересно. За целта решихме да се поразходим из мазето.

По-късно. Намерихме празна стая с един единствен голям триглав пес вътре. От ТАЗИ мастия ли ме предупреждаваше агентът да се пазя? За да можем да минем го приспахме, четейки му програмата за театрите от “Литературен Вестник”.

Още по-късно. Когато скочихме в шахтата, която кучето охраняваше, попаднахме на някакво растение. Пусна ни още като видя, че имам намерение да го пробвам как е на цигара.

Малко по-късно. Гледай ти – това стая с летящи ключове ли е? Хмммм... явно някой от тях трябва да е истинският. Има и оставена метла, но тя явно е само за такива, които не си носят магнит.

Лейтър. Попаднахме в нещо като шахматна партия с истински фигури. Явно трябва да изиграем партия за да минем. Древната магия и идея си нямаше, че пуснахме срещу нея да играе Deep Blue – най-добрият компютърен шах за момента. Загуби от наша страна: три пешки и един офицер.

По-късно: Хммм. На масата пред нас има наредени бутилки с неизвестна течност – очевидно една от друга по-силни алкохолни напитки, защото за да продължим нататък трябва да минем през някакви огньове. Предполага се, че някои от питиетата са прекалено силни и могат да те погубят... ХА! Нас ли ще плашат с алкохол?

Малко по-късно... Добре де – може и много по-късно да е. Не помним. Както и да е – когато се поосъзнахме, видяхме Зъл-Кат’-Пор да стои пред огледалото с каките (залепено с безцветно тиксо). Явно доста народ бива привлечен от това нещо – няма да е лоша идея да монтираме и тук фотосензори за да можем да пуснем изображението в интернет страницата ни. Когато ни видя, врагът се опита да направи магията Куцузиус. Ами негов си проблем – да се надяваме, че разбитата статуя в главата, вдигната с помоща на телепатичните способности на ХърМърЯни, не му е направила прекалено голяма черепна фрактура.

Ден 61. Разхождаме се безгрижно по зелените поляни на градината на училишето. Освободени сме от училище. Буквално. Кой би предположил, че това всъщност не е Зъл-Кат’-Пор ами Мрънконагъл с маска за лице против бръчки? Е, в крайна сметка ще си пробваме късмета следващата година пак. До скоро!